Драги колеги пещерняци,

С настоящото писмо ви каним да се присъедините към експедиция „Зимевица 2008“, която ще се проведе в периода 12-20 юли 2008 г. с палатков лагер в землището на с. Зимевица, общ. Своге, и ще работи в източната част на Понор планина – един район, колкото добре проучван, толкова и перспективен за намиране на нови пещери. Целите на експедицията са в две основни направления: 1) систематизиране и допълване на наличната в ГКП информация за пещерите в целевия район; 2) търсене и документиране на нови пещери и нови части в някои от известните пещери в района.

В събота и неделя (12-13.07.2008 г.) ще направим неформална първа част на експедицията за отхвърляне на работа в района и подготовка на „официалната“ част на експедицията. С тези, които имат възможност да дойдат, ще се видим на място още този уикенд и ще се позанимаваме в района.         Асоциацията на спелеоклубовете в София (АСКС) е наскоро регистрирано (м. март 2008 г.) регионално сдружение на пещерни клубове, една от целите на което е координиране и обединяване на усилията за задълбочено проучване на пещерите и карстовите райони в Софийски регион. Експедиция „Зимевица 2008“ е първият опит на новата регионална асоциация за организиране на проучвателна пещерна експедиция. Поради скорошното създаване на сдружението е разбираемо, че планираната експедиция нямаше как да е включена в Годишния календарен план на БФСп за 2008 г. Тъй като последният е твърде натоварен през подходящия сезон за провеждането на такава експедиция в планирания район (от 1100 до 1400 м н.в.), насрочването й в изцяло свободен от други национални прояви период от време е невъзможно.

 

 

1. Кратки сведения за целевия район

Понор планина е част от Западна Стара планина, заключена между гранитното било Козница и долината на р. Пробойница от север, Гинска река – от запад, р. Козле и р. Искрецка – от юг и Искърския пролом – от изток. Тя се характеризира със специфичен типично карстов ландшафт, осеян с въртопи, слепи долини и губилища на реки, откъдето идва името й. Тук, в северозападната част, се намира най-дълбокият въртоп в България [1]. Отличителен белег на този дял от Балкана са т. нар. Магарешници – слепи долини на губещите се в северната му част сравнително големи реки. Внушително изглеждат губещите се под земята води на най-пълноводната от тях Студена река при пролетното пълноводие. Условно Понор планина може да се подели на няколко части: западна – на запад от Делена вода (в землищата на с. Гинци и с. Бракьовци), югозападна – сравнително обособена на юг от Сухобракьовската долина и р. Брезенска, източна – от Делена вода до р. Искър (землища Брезе, Добравица, Искрец, Зимевица, Заноге, Заселе, Бов, Меча поляна, Церово). По-голямата част от Понор планина е изградена от дебели триаски варовици, а в южната част на източния дял върху тях лежи масив от юрски варовици.

Карстът в Понор планина и подземната хидрографска мрежа са сравнително подробно проучвани: през втората половина на 50-те години на миналия век от „Енергопроект“ с цел изграждането на Петроханската каскада [2] и в края на 70-те и началото на 80-те – от пещерняци от софийските клубове „Академик“ [3] и „Еделвайс“, отчасти и от „Витоша“ и секцията по пещерно дело в с. Искрец. Сравнително точно е определен водосборният район на Искрецкия карстов извор – най-големия карстов извор в България, считано по максимален дебит на оттока – до 33 900 л/с [5] (преди изграждането в началото на нашия век на водохващания, пренасочващи голяма част от водите на Магарешниците на север към ВЕЦ „Петрохан“). Експериментално е установено, че под земята карстовите води текат в сравнително широки галерии ([2], с. 182) и може да се очаква голяма пещерна система с теоретична денивелация 800 м ([3], с. 19) (денивелацията на подземния път на водите от пещера Проденица до Искрецкия извор е -800 м). В Понор планина са известни около 120 пещери, като по-известни са Каците, Елата (природна забележителност), Водната при с. Церово (действащ водоизточник), Душника (преливник на Искрецкия извор), Мечата дупка (с. Меча поляна), Колкина дупка, Препасница, Гивалака и др. Повечето от известните пещери са нанесени на топографска основа от СПК „Академик“ през 80-те години [4].

Установено е, че голям брой от тези пещери не са регистрирани в ГКП към БФСп. От друга страна, местоположението на немалко от регистрираните в ГКП пещери не е уточнено, а съществува и трета група пещери – за които е известно само името им и че съществуват в района. Предвид множеството въртопи с динамично променящо се състояние и губещи се води в района и резултатите от проведените в течение на годините проучвания, както и поради текущото състояние на документирането на известните пещери, може да се заключи, че спелеоложките изследвания в Понор планина са далеч от приключване. След края на 90-те години на 20-и век в района не са провеждани системни изследователски експедиции.

 

 

2. Цели и задачи на експедицията

Експедиция „Зимевица 2008“ има за цел да продължи системната спелеоложка изследователска работа в Понор планина, като се съсредоточи в източната й част, както в масива от юрски варовици, така и в частта с триаски, в землищата на селата Зимевица, Добравица, Брезе и (при възможност) Заноге и Заселе. Обекти ще бъдат както известни пещери и пропасти, така и други карстови явления с цел търсене на нови пещери.

 

2.1. Систематизиране и допълване на документацията за известните пещери в района. Включва:

2.1.1. Локализиране на регистрирани в ГКП пещери и допълване на документацията им, ако е необходимо (прил. 1)

2.1.2. Локализиране и документиране на известни пещери извън ГКП (прил. 2, източник: [5])

2.2. Опит за разчистване на продължение в пропастта Колкина дупка, вероятно принадлежаща хидрографски към системата на Каците

2.3. Разчистване на карстови отвори с цел проникване в неизвестни досега пещери (губилище С под вр. Препасница, въртоп под рида Греденец, губилище на р. Бабина река и др.)

2.4. Обходи в района с цел търсене на нови пещери и доизясняване на движението на карстовите води и взаимовръзката между карстовите обекти (И от вр. Крета, Ю от Колкина дупка и др.)

От експедицията не се очакват сензационни открития, но… да не се бъркаме в божите дела!

fig1.png

 

Фиг. 1. Пещери и обекти в целевия район на експедиция „Зимевица 2008“.

Легенда:

червено – локализирана пещера от ГКП с рег. номер

охра – приблизително локализирана от [5] пещера от ГКП

синьо –  приблизително локализирана пещера от [5] извън ГКП, за документиране

малък квадрат – набелязан обект за работа: 1 = Колкина дупка, 2 = губилище, 3 = пропаст Препасница, 4 = въртоп, 5 = губилище при Бабина река

голям квадрат без означение – място на лагера

 

 

3. Лагер на експедицията

Лагерът ще бъде палатков и се предвижда да бъде изграден за периода от 12-и до 20-и юли 2008 г. до ловната вила на около 1,5 км западно от с. Зимевица. Вода ще има на няколкостотин метра от лагера. На такова разстояние от лагера може да се достигне с лека кола, а с по-проходим автомобил – и до самия лагер. До мястото на лагера се достига по черния път от Зимевица за Брезе, който се отклонява от асфалтовото шосе за с. Заноге при бившето ТКЗС на с. Зимевица. Разклонът за с. Зимевица от шосето София – Мездра през Искърския пролом е при с. Церово. До с. Зимевица има автобусна връзка от гр. Своге сутрин и следобед.

Участниците имат грижата да си осигурят храна за времето на престоя в лагера.

Пристигане: до 19 ч. на 12.07.2008 г.

fig2.png
Фиг. 2. Място на лагера на експедиция „Зимевица 2008“ и близки до него обекти за работа (означени с квадратчета)

 

 

4. Изисквания към участниците

Желаещите да участват в експедиция „Зимевица 2008“ трябва да са завършили курса „Пещерняк“, да са членове на редовно отчетен в БФСп клуб, да имат застраховка и документ за добро здравословно състояние, да имат желание да търсят нови пещери и галерии, да имат желание да участват в докуметиране на пещери и пропасти.

 

 

5. Необходима екипировка и съоръжения

5.1. Лична екипировка за проникване в пещери и пропасти

5.2. Пособия за картиране

5.3. Инструменти за разчистване и разширяване на входове и галерии на пещери (по възможност)

5.3. Бивачна екипировка

5.4. Посуда за храна и вода, осветление за лагера

5.5. Лична аптечка

 

6. За контакти:

 

Александър Янев: 088 9080399

Иво Тачев: 088 8690182

АСКС: на електронните адреси

 

Организаторите ще осигурят само колективна екипировка за проникване в пропасти и консумативи за картиране и ще поемат само евентуални организационни разходи. Всички други разходи, включително за път и храна, ще бъдат за сметка на участниците в експедицията.

 

Молим ви, с цел по-добра организация на експедицията, предварително ни уведомявайте за броя участници от вашия клуб и периода, през който ще се включат в експедицията.

 

 

Нека прекараме заедно в занимания с любимото ни хоби една юлска седмица на по-хладно в планината и да утолим жаждата си за открития!

 

 

Приложения:

 

1. Целеви пещери в землищата на с. Зимевица, Добравица, Брезе, Заноге, Заселе (извадка от електронната база данни на ГКП)

2. Целеви пещери, описани в [5], със снети от крокито приблизителни координати и с рег. номер, ако са регистрирани в ГКП (електронна таблица)

3. Хидрогеоложка карта на водосборния басейн на Искрецките карстови извори, прил.8 към [2], ориентирана в WGS84 UTM 34N. Легенда: 1 – Алувиално-пролувиални четвъртични седименти; 2 – Малм: варовици, силно окарстени; 3 – Лиас-догер: кварцитизувани пясъчници, глинести варовици, песъчливо-глинести и глинесто-мергелни лиски; 4 – Горен триас: глинести мергели; 5 – Среден триас: варовици и доломитни варовици, силно карстифицирани; 6 – Долен триас: кварцитизувани пясъчници, кварцитизувани пясъчници, 7 – Диабаз-филитоидна формация; 8 – Ордовик и карбон: глинести лиски, кварцити, брекчо-конгломерати и кварцпорфири; 9 – Разседи, навлаци и тектонски клипи.

 

 

Ползвана литература:

 

1. Радев, Ж. Карстови форми в Западна Стара планина, София, 1915

2. Динев, П. Опит за определяне на хидрогеоложкия водосборен басейн на Искрецките карстови извори, сб. „Карстовите подземни води в България“, ред. проф. Д. Яранов, София, 1959, с. 162 – 181

3. Бендерев, А. Индикаторни опити за установяване пътя на подземните води в Искрецкия карстов басейн, сб. „Четвърта национална конференция по спелеология“, Варна, 1983, с.17 – 19

4. Бендерев, А. Карта на карста в Понор планина, М 1:25000

5. Златкова, М. Пещери и пещерняци, София, 2006